Окончателното ръководство за Пекин

Окончателното ръководство за Пекин

Blog Article

Кръв обляла сърцето на стария планинец. Гняв и мъка разплакали старческата му душа. Той прегърнал наскърбената си дъщеря и казал:

Аз от не малко време опитвам да комуникирам с жени, които яздят коне и установявам, че освен от любов към животните, свободата, адреналина, има и такива, които наистина обичат впитите дрешки и ботуши, движенията на седлото, а някои и ездата без седло, да усещат мускулите на животното, пръхтенето, тежкото дишане, харесва им да държат юздите и да контролират и подчиняват тези едри и много силни животни. Естествено, много рядко някоя ще си го признае ей така. Пред мен само Ели е признавала на живо в България, а съм си говорил в Австрия(там има доста ездачки) и с една професионалистка.

Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали — напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време — само за оране.

И питаш, помислих си аз и директно се заех. Здраво клатене падна и не свършвам, а тя определено се наслади, но в един момент вече взе да омръзва и спряхме. Тя реши, че ще ме свърши на свирка и само ми каза:

Докторът разказва приказка за царска дъщеря, която умряла за своята любов и била превърната в бяла кукувица. С това разговорът приключва и всеки продължава по пътя си.

Когато Магдалина се спирала да почине, той обикалял мястото, за да намери проход, турял камъни, за да направи стъпала, храсти, за да има за какво да се хващат. Уморен се връщал и отново я повеждал нагоре. Те потъвали в пропастите и дълго се изгубвали от погледите на хората, които навеждали глави изтръпнали.

В този разказ от Елин Пелин се говори за едно село, в което е придошла суша. Приятелите Лазар Дъбака и дядо Корчан измислят нестандартно решение – да построят вятърна мелница. След време, работейки на строежа, виждат, че се задават облаци и цялото село се събира, да празнува.

Елин Пелин, Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина, ??????? Бокич, Слова

Дълги години се минали оттогава, но Магдалина и Перун не се върнали.

- Ще взема оня, който ме изведа на върха на Самодивските скали.

И до днес никой не знае, дали те са стигнали върха на непостижимите скали. Но всички приказват и се чудят на тая любов и на тая смелост.

Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада, волна, широка като полето, света като любовта.

Косата ѝ се влачела подире ѝ като копринена река и лъщяла като злато. Очите ѝ били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.

- Толкова далеч не беше стигал някой досега. Никой не ми е обръщал толкова внимание.